Всеки човек носи в себе си нишките на рода и на майката, и на бащата. Това е невидимата връзка, която ни дава живот, сила и принадлежност. Но понякога тази връзка се усеща и като тежест, когато несъзнателно започнем да повтаряме съдби, болки или модели, които не са наши.

Мозъкът и подсъзнанието работят с един дълбок механизъм – лоялността към рода.
Тя може да се прояви като:

• вътрешна вина, ако искаме да живеем различно от предците си;
• трудност да постигнем успех или щастие, когато в рода това е било рядкост;
• повтаряне на болести или разрушителни модели в отношенията;
• усещане, че сме „длъжни“ да носим чужда тежест.

Всъщност принадлежността никога не се губи. Ние винаги ще бъдем част от рода си. Но можем да изберем да вървим по своя път с любов и светлина, и така да дадем ново начало на цялото родово дърво.

Практика със свързване с рода на майката.

1. Намери тихо място и затвори очи. Представи си рода на майка си – всички жени и мъже по тази линия, които познаваш и които не познаваш.

2. Вдишай дълбоко и кажи в мислите си или на глас:
„Благодаря ви за живота и уроците.
Съжалявам, ако съм ви осъждал, наранявал или носил болка.
Моля ви за прошка.
Обичам ви и ви почитам.“

3. Усети как думите ти стигат до всички в този род – познати и непознати, живи и отдавна отминали.

4. Представи си как тежестта се превръща в светла енергия зад теб – опора, а не товар.

Практика със свързване с рода на бащата.

1. Отново затвори очи и си представи рода на баща си – всички по мъжката линия назад.

2. Кажи им:
„Благодаря ви за силата и пътя, който сте ми дали.
Съжалявам, ако съм ви осъждал, наранявал или носил болка.
Моля ви за прошка.
Обичам ви и ви почитам.“

3. Почувствай как тази енергия те обгръща със стабилност и ти дава мъжка опора.

4. Накрая съедини усещането и от двата рода – майчиния и бащиния – и почувствай себе си като естествено продължение на тяхната сила, но със свой собствен път.

Финални думи.

Когато изразим благодарност, обич и прошка, лоялността престава да бъде окови. Тя се превръща в мост  към силата на рода и към собствената ни свобода.

Избирайки да живеем осъзнато, ние не се отделяме от рода си. Напротив – ние носим светлина в цялото дърво, от корените до бъдещите поколения.