Бъди родителят, от който винаги си имала нужда
Вариант 1 - без Рейки
Настани се удобно. Затвори очи и започни да дишаш спокойно, дълбоко, без усилие.
С всяко вдишване усещай как се връщаш към себе си.
С всяко издишване – как освобождаваш напрежението от деня.
Когато си готова, покани в сърцето си своята детска версия.
Представи си я – на възраст, която сама се покаже.
Може да е весела, може да е тъжна, може просто да те гледа любопитно.
Погледни я и я виж – такава, каквато иска да ти се покаже
Кажи ѝ:

„Виждам те. Чувам те. До теб съм.“

Позволи ѝ да каже каквото има нужда – може би с думи, може би само с усещане.
Не бързай да отговаряш – просто слушай, просто бъди.
Можеш да ѝ подадеш ръка, да я прегърнеш, или просто да стоите заедно в тишина.
Почувствай как в тази тишина започва да се случва нещо важно – възстановяване, доверие, обич.
Когато почувстваш, че моментът е подходящ, кажи ѝ:
„Обичам те.
Винаги ще има място за теб в сърцето ми.
Ти си важна. Ти си обичана. Ти си достатъчна.“
Или всяко друго нещо което знаеш, че има нужда да чуе. Ти си човекът, който я разбира най-добре и най-добре знае от какво има нужда тя.
Благодари ѝ, че се е показала.
И бавно се върни към тялото си, към дишането.
Раздвижи леко пръстите си. Усмихни се.
И когато си готова – отвори очи.

Вариант 2 – Рейки първо ниво
Стъпките са, както в първия вариант, с разликата, че в подходящия момент даваш Рейки на детето – както би го направила, ако е физически пред теб.

Вариант 3 – Рейки второ ниво
За свързване с детето се използва символа за работа от разстояние. Визуализираш го като мост/канал, чрез който се свързвате. Може да оставиш този мост/канал активен, за да тече Рейки енергията към детето за определен период от време – например труден период, през който си преминала. Повтарят се същите стъпки като от вариант 1 и вариант 2. Допълнението в, че символът дава възможност да се работи върху конкретна ситуация или период и да се изпраща Рейки за по-дълго време.

Стъпките, които съм описала, не са задължителни, а само идея как може да протече практиката. Води се изцяло от това как се чувстваш – и от двете си версии – като възрастен и като дете.
Когато вътрешните деца на хората, с които работя, се появяват по време на сеанс, всяко от тях реагира различно. Няма строги правила какво да се прави.
Крайната цел е да покажеш на детето любов, подкрепа, разбиране, да го успокоиш.