Настани се удобно. Почувствай тялото си, свържи се със себе си. Постави лявата си ръка върху сърцето, а дясната върху слънчевия си сплит. Вдишай бавно и дълбоко три пъти. С всяко вдишване си прошепвай наум: „Позволявам си да се срещна със своя вътрешен баща.“ „Позволявам си да почувствам, каквото излиза.“ „Позволявам си да се излекувам и изградя нова връзка.“ 

 Сега си представи, че си на красиво, спокойно място. Може да е поле, гора, край бряг или друго място, което ти носи мир. Представи си себе си като малко дете. Виж това дете как стои, може би очаква нещо… или някого. 

 Погледни към хоризонта и виж как отдалеч се приближава мъжка фигура. Това е вътрешният ти баща – не непременно твоят биологичен баща, а символ на мъжката опора, на посоката, на присъствието, което ти е липсвало. Той може да изглежда по всякакъв начин – като реален човек, като архетип, като светлина, дърво, скала, войн, слънце. Позволи му да се появи такъв, какъвто е. 

 Наблюдавай как детето в теб реагира. Може да се затича към него, да го прегърне. Може да изкрещи, да плаче, да мълчи. Нека каквото и да се случва – просто бъде. 

 Ако почувстваш нужда, можеш да кажеш:

„Къде беше?“ 

„Липсваше ми.“ 

„Имам нужда да знам, че ме обичаш и вярваш в мен.“ 

 Позволи на вътрешния баща да отговори – с думи, с жест, с присъствие. Дори безмълвието му може да бъде говорещо. Просто остани с усещането. Почувствай какво ти носи това присъствие – може би стабилност, може би тъга, може би мир. 

 Сега си представи, че този вътрешен баща застава зад теб. Усещаш гърба си подпрян, подкрепен. Сякаш цяла скала, силен дъб или топъл вятър се излива зад теб. Усети тази опора. Вдишай я дълбоко. Позволи ѝ да влезе в теб. С всяко вдишване усещай как те изпълва стабилност, яснота, защита и сигурност. 

 Повтори си на глас или наум: 

„Моят вътрешен баща е тук. Силен, спокоен, стабилен. Винаги мога да се обърна към него.“ 

„Мога да поема по своя път с доверие.“ 

„Аз съм достатъчна. Аз съм обичана.“ 

 Когато си готова, поблагодари на този образ, на усещането. Представи си как подкрепата остава в теб – като златно ядро в твоя слънчев сплит. Носи го със себе си. 

 Отвори очи. Усмихни се леко. Остани още няколко мига в тишина. Ако имаш нужда – нарисувай, напиши, излей.