Броят на дремките не е правило, а естествен ритъм на развитие.
Всеки преход е знак, че нуждите на детето се променят.
Как да разпознаете сигналите, да избегнете преумората и да направите промяната по-лека?

Преходите между дневните дремки са едни от най-честите моменти, в които родителите се объркват.
Детето заспива трудно, денят се разклаща, вечер има повече плач… и много родители си мислят, че правят нещо грешно.

Ще разберете как да ги разпознаете, как да реагирате без паника и как да направите периода много по-лек за детето и за себе си.

Колко дремки са нормални според възрастта

От 4 към 3 дремки — около 4–5 месец. Последната дрямка започва да се разпада.
От 3 към 2 дремки — около 7–9 месец. Мобилността расте, третата дрямка става ненужна.
От 2 към 1 дрямка — около 12–18 месец. Енергията се стабилизира, ранният обед става основно време за сън.

Универсални признаци, че е време за преход.

• Ранни сутрешни събуждания (преди 6:00).
  
• Трудно приспиване.
  
• Накъсан нощен сън.
  
• Пропускане или силно съкращаване на дремка.
  
• Детето изглежда бодро вместо сънено.
  
• Вечерното заспиване се измества или затруднява.
  
• Денят „не се побира“ и се усеща хаос.

Преход от 4 към 3 дремки (около 4–5 месец).

Първият голям преход. Бебето става по-будно, по-любопитно и будуванията се удължават естествено.

Признаци:

• трудност при последната дрямка;
  
• много кратка или пропусната дрямка;
  
• повече въртене и протест;
  
• вечерното заспиване се разклаща;
  
• нощният сън може да стане по-лек.

Как да помогнете:

• Удължете само един интервал минимално (5–7 минути).
  
• Не удължавайте всички будувания едновременно.
  
• Ако дрямката отпада — не я насилвайте.
  
• Преместете вечерното лягане по-рано.

Най-важното: следвайте бебето, не часовника.

Преход от 3 към 2 дремки (около 7–9 месец).

Бебето става мобилно и нуждата от трета дрямка естествено намалява.

Признаци:

• детето започва да става преди 6:00;
  
• третата дрямка е кратка или изчезва;
  
• повече игра и протест при приспиване;
  
• вечерното заспиване се измества;
  
• нощният сън може да се накъса.

Как да помогнете:

• Подкрепете първата и втората дрямка.
  
• Удължавайте будувания само при нужда и леко.
  
• Третата дрямка не трябва да се спасява насила.
  
• Придвижете вечерното лягане по-рано.

Преход от 2 към 1 дрямка (12–18 месец).

Най-емоционалният преход. Детето ходи, играе активно и е по-осъзнато.

Признаци:

• трудност при приспиване за втората дрямка;
  
• много кратка или липсваща втора дрямка;
  
• разклатени вечери;
  
• накъсан нощен сън;
  
• следобед детето е будно и енергично;
  
• ранни сутрешни ставания.

Как да помогнете:

• Постепенно изместване на сутрешната дрямка към ранния обед.
  
• Ако сутрешната дрямка е по навик — съкращавайте постепенно.
  
• Избягвайте резки промени.
  
• Когато втората дрямка отпада, лягането вечер се измества по-рано.
  
• Нормално е някои дни да са с две дремки, други — с една.

Най-важното: гъвкавост, търпение и плавност.

Как да разпознаем и избегнем преумора по време на преходите?

Преумората е нормална част от промяната в режима. Тя не е грешка, а знак, че тялото се адаптира.

Преумора при по-малките бебета (0–18 месеца).

Сигналите са ясни:

• плач при приспиване;
  
• свръхраздразнителност;
  
• накъсан първи нощен цикъл;
  
• трудности със заспиването;
  
• кратък сън от 20–30 минути;
  
• ранни сутрешни ставания;
  
• напрегнато тяло, въртене, неспокойствие.

Преумора при по-големите деца (18 месеца – 3+ години).

Тук често изглежда обратното — вместо сънливи, децата стават свръхбудни.

• Изглеждат супер активни.
  
• Не могат да спрат тялото си.
  
• Скачат, тичат, говорят много.
  
• Хиперактивност като „втори вятър“.
  
• Лесно се сърдят.
  
• Избухват за дреболии.
  
• Трудни са за успокояване вечер.

Колкото по-преуморени са, толкова по-активни изглеждат.

Как да помогнете?

• Преместете вечерното лягане по-рано.
  
• Правете плавни промени.
  
• Подкрепете най-стабилната дрямка.
  
• Не настоявайте за липсваща дрямка.
  
• Дайте спокойна рутина.
  
• Осигурете тиха, предвидима среда вечер.

Най-важното.

Преумората е временно състояние, а не знак за лош режим.
Когато я разпознаем навреме, преходите стават много по-леки и за детето, и за родителите.