Една случка – десет участника - десет преживявания
Една случка – десет участника - десет различни преживявания
Понякога си мислим, че познаваме дадено преживяване, защото „и на нас ни се е случвало“.
Но истината е: една и съща ситуация има десет различни лица за десет различни човека.
Нашият вътрешен свят – спомени, рани, ценности, опит, чувствителност – е като призма. Същата светлина, преминала през различни призми, излиза с различни цветове. Така една „дребна“ случка за мен може да бъде буря за другия.
Когато ние, от своята призма, кажем: „Е, голяма работа, и на мен ми се е случвало“, ние всъщност сравняваме две напълно различни реалности. Това не е мост, а стена. И отсрещният човек се чувства още по-сам.
Всеки преживява през своята история:
– детето, което е било обиждано, ще чуе обидата по-силно
– човекът, израснал с подкрепа, ще я преживее по-леко
– някой ще се затвори, друг ще се ядоса, трети ще се разплаче.
Няма „правилен“ начин да се реагира. И няма „малка“ болка, когато тя е истинска за човека отсреща.
Истинската сила не е да отричаме или да учим другия „да не драматизира“. Истинската сила е да разпознаем различността на вътрешните светове и да кажем:
„Разбирам, че за теб това е важно. Тук съм, за да те чуя.“
Това не означава да оправдаваме всичко или да поощряваме свръхреакции. Означава да дадем пространство на преживяването. Само когато човек се почувства чут и приет, той започва сам да развива устойчивост.
В свят, в който една случка има десет преживявания, емпатията е мостът, който ни позволява да се срещнем по средата.