Прегръдката не е разглезване, а живот
Прегръдката не е разглезване, а живот
"На дете се радваш, докато спи" - така ми казваше баба.
Години наред се повтаря, че „бебетата манипулират“ и че „ако го гушкаш, ще го разглезиш“. Тези думи са оставили следа в цели поколения майки. Истината е съвсем друга.
Направо ще го кажа така - това са пълни глупости!
Бебето не умее да манипулира! Неговият плач е езикът му за нужда – нужда от сигурност, топлина, близост, връзка. Когато прегръщаш детето си, когато го вземаш на ръце, когато говориш тихо и го гушкаш, ти не го „разглезваш“. Ти учиш неговата нервна система как изглежда спокойствие, сигурност и любов.
В мозъка на всяко бебе (и на всеки възрастен) има една вградена система, която учените наричат „паника–скръб“. Това е древен механизъм за оцеляване, който се активира при раздяла с майката или при липса на близост. Когато тази система се включи, бебето започва да плаче и да вика, за да си върне връзката. В природата това е било въпрос на живот и смърт. Днес – въпрос на емоционално здраве.
Твоето присъствие, нежността на гласа ти, топлината на кожата ти – всичко това изпраща на бебето послание: „Светът е безопасен. Аз съм тук.“ Това послание гради сигурност, доверие и самочувствие, които ще останат с него за цял живот.
Да прегърнеш бебето си е най-естественото и мощно нещо, което можеш да направиш. Това не е слабост, не е „разглезване“. Това е любов. А любовта никога не разглезва. Тя изгражда.
А относно всички, които ви дават акъл да не го правите - погледнете тях, погледнете техните деца, ако изобщо имат такива - здрави ли са емоционално?
Аз мога да дам за пример моите.
Това ще ви отговори на чуденката дали да показвате на бебето, че е обичано и защитено.