Работа с вътрешното дете
Да бъдеш родителят за своето вътрешно дете
Повечето от нас са израснали без някой до себе си, който да каже: „Разбирам как се чувстваш. Ти не си сам/сама.“
Когато сме били деца, малките удари, обиди и подигравки често остават нечути. Никой не е обяснявал, че е нормално да боли, че е човешко да се разстройваш, че светът няма да свърши.
Така научаваме едно – че емоциите трябва да се крият, че чувствата ни са „ненужни“ или „слабост“.
Като възрастни много от нас продължават да носят тези модели. Малките преживявания, които не са били валидирани, растат вътре в нас и се превръщат в непреработени страхове, стари рани, неизказани думи.
Но можем да обърнем страницата.
Да бъдем този зрял, внимателен човек, който самите ние сме чакали като деца.
Да седнем до вътрешното си дете и да кажем:
„Виждам те. Чувствам болката ти. Тук съм и няма да те оставя сам/сама.“
Не е въпрос на разглезване. Това е акт на внимание, на любов и на сила.
Така малките наранявания се лекуват, а вътрешното дете започва да вярва, че е ценно и заслужава грижа.
И в този процес ние самите ставаме по-силни, по-спокойни и по-емпатични към себе си и към другите.
Тук ще намериш Практика за свързване с вътрешното дете