Силата на намерението

Искам да ви разкажа нещо, което ме впечатли много.Експеримент с пиленца и… робот. Да, робот!Разказан от Джо Диспенза в една от книгите му, но направен от френския учен Рене Пеок.Първо малко биология:Пиленцата, когато се излюпят, имат вграден инстинкт – първото движещо се същество, което видят, го възприемат за майка си. Това се нарича импринтинг. Нещо като отпечатване – програма за оцеляване. Следват я навсякъде, защото майката им осигурява сигурност, топлина, храна, живот.И сега си представи:В този експеримент робот се движи из залата. Когато пиленцата се излюпват, той е първото движещо се нещо, което виждат. За тях – това е мама.После ги слагат в клетка в единия край на залата. А роботът продължава да се движи – без ум, без чувство – напълно случайно, управляван от генератор на случайни числа. Когато пиленцата не са в залата, роботът се движи както очакваме – хаотично, равномерно, по цялата площ. Но когато пиленцата са вътре, затворени в клетка и наблюдават „майка си“ с онзи дълбок животински копнеж да са близо до нея…тогава роботът започва да се движи повече в тяхната посока. Прекарва значително повече време около клетката им, отколкото би трябвало случайно.Това, което учените установяват, е че намерението на пиленцата, тяхното внимание, нуждата им от свързване, влияе на движението на машината.Съзнанието влияе на материята.Дори когато това съзнание е инстинктивно, чисто и неподправено.А ние?С нашето осъзнато внимание, с избора ни къде и как насочваме енергията си – какво можем ние? Ако пиленце може да извика „майка си“ с намерение,то аз вярвам, че ние можем да извикаме обстоятелства, хора, чудеса…стига да ги почувстваме като възможни.Сърцето знае пътя. И реалността го следва.