За дървото като човек За човека като дърво
За дървото като човек
За човека като дърво
В живота ни се появяват предизвикателства, загуби, страхове, болки – онези сенки, които често искаме да избегнем. Но именно те са храната за нашата вътрешна сила. Когато имаме смелостта да се спуснем в себе си, да видим, приемем и преобразим това, което сме скрили, корените ни се заздравяват.
От тези дълбоки корени се ражда устойчивост. Те ни дават хранителните вещества на опита, мъдростта и състраданието. И както дървото използва енергията от земята, за да се изтласка към светлината, така и ние можем да превърнем сенките си в извор на сила, който да ни издига нагоре.
Това е и смисълът на дуализма в нашия свят – светлина и тъмнина, горе и долу, мъка и радост. Те не са противоположности, които да разделим, а полюси на едно цяло. В нашата природа е да събираме тези полюси в себе си, да ги преживяваме и чрез тях да израстваме.
Когато прегръщаме и светлината, и сянката, ние ставаме като дървото – стабилни, живи, способни да се устремим нагоре, защото сме дълбоко вкоренени. Това е истинският път на израстването в този живот.