Въведение

Чували ли сте думите ки, ци, прана, оренда? Те звучат различно, идват от различни култури, но носят едно и също значение – жизнената енергия, която тече през нас и поддържа живота.

Истината е, че енергията е една, но имената ѝ са безброй. Енергията в различните култури

• В Япония я наричат ки – „дъхът на живота“, енергията, която поддържа баланса в тялото и душата. В основата на Рейки стои именно това „ки“.
• В Китай е известна като ци – универсалната жизнена сила, която тече по енергийните канали (меридианите) и поддържа хармонията между човека и природата.
• В Индия това е прана – дъхът на живота, който се поема с всяко вдишване и подхранва тялото и съзнанието.
• В древните български традиции съществува понятието оренда – вътрешната сила и връзка с Божественото.
• В други култури откриваме още понятия: руах (свещен дъх) в иврит, манна в полинезийските вярвания, дух в християнството

Има и още много имена, защото всяка култура е усетила и описала тази сила по свой начин.

Силата на словото и глаголицата.

Не само имената, но и начинът, по който ги изписваме, носи енергия.
Всяка дума е вибрация, всяка буква е символ, който свързва видимото с невидимото.

Глаголицата – първата българска азбука, създадена от Кирил и Методий – е не просто писменост, а свещена система от знаци, всеки от които носи силно духовно значение.
Мнозина изследователи и духовни учители казват, че глаголицата е особено мощна – когато пишем на нея, ние сякаш активираме по-дълбока връзка с енергията и с Божественото.

Затова е ценно да си припомняме тази древна азбука и дори да пишем на нея – като практика за усилване на връзката със словото и със силата, която то носи.

Общата същност зад имената.

Колкото и да са различни думите, същността е една и съща – потокът, който поддържа живота.
Това е енергията, която усещаме, когато дишаме дълбоко, когато се свържем със себе си или когато се докоснем до природата.
Това е енергията, която ни свързва с Източника, с Вселената, с Бог.

Методи за работа с енергията.

През хилядолетията хората са създали множество практики, за да се докоснат до тази сила:

• Рейки – изкуството да насочваш и предаваш енергия за хармония и изцеление.
• Пранаяма и медитация – управление на жизнения дъх чрез съзнателно дишане.
• Тай чи и чигун – движения, които хармонизират потока на енергията в тялото.
• Молитва и утвърждения – свързване с Божественото чрез слово и намерение.
• Писане на глаголица – древна практика, която усилва вибрацията на думите и ни връща към свещените корени на словото.

Хоопонопоно и д-р Хю Лен.

Един от съвременните примери за силата на тази енергия е методът Хоопонопоно.
Хавайският терапевт д-р Хю Лен работи в психиатрична клиника с тежки пациенти. Вместо да лекува директно, той започва да работи със себе си – да лекува собствените си спомени и вътрешни състояния чрез думите:
„Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря ти. Обичам те.“

Резултатът е удивителен – за няколко години обстановката в клиниката се променя, пациентите започват да се успокояват, някои дори били изписани.
Този случай показва ясно колко сме свързани: когато лекуваме себе си, лекуваме и света около нас.

Заключение.

Можем да наричаме енергията с различни думи – ки, ци, прана, оренда, дух… Можем да я изписваме с различни букви – латиница, кирилица, глаголица. Но винаги говорим за едно и също: за Живота, който тече през нас и ни обединява.
Енергията е една. Тя е нашата връзка със себе си, с другите и с Вселената.
И когато се отворим за нея – чрез Рейки, чрез молитва, чрез дишане или чрез словото – ние се връщаме у дома.