Много хора вярват, че контролът е сила.

Че да държиш юздите е начинът да поддържаш ред, сигурност и стабилност.Но ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че контролът често не е израз на сила,а на страх – страх да не се разпадне познатият ред, страх да не изгубим нещо важно, страх да не се провалим или да не бъдем наранени.

Контролът – защита на ума.

Контролът е механизъм на ума, който иска да ни предпази. Той наблюдава, анализира, предвижда, опитва се да има „план Б“ за всичко. Но умът не разбира тайната на живота, че потокът не може да бъде управляван, че не всичко има нужда от логика и, че понякога най-големият ред идва именно от хаоса. Когато умът поеме ръководството изцяло, ние губим връзка със сърцето. Започваме да живеем от глава, а не от душа. Да изчисляваме, вместо да усещаме.

Фините прояви на контрола.

Контролът не винаги се вижда отвън. Понякога той е тих, фин и добре прикрит. Може да се проявява като:

• нужда всичко да е „както трябва“;
• постоянно мислене „ами ако…“;
• прекомерна отговорност и грижа за всички;
• стремеж да предвидим всичко, за да не бъдем изненадани;
• или вечно напрежение в тялото без видима причина.

Дори когато изглеждаме спокойни, вътре в нас често има едно леко, но постоянно напрежение сякаш тялото ни не може да си позволи напълно да се отпусне.

Контролът, записан в тялото.

Тялото е най-честният ни съюзник. То винаги казва истината. И когато не си позволим да „пуснем“, то започва да ни показва чрез симптоми и напрежение, че е време да освободим задържаната енергия. Ето някои от начините, по които контролът оставя белези в тялото:

• Главоболия, мигрени – прекомерно мислене, натиск върху себе си, нужда да „измислим“ решение.
• Схванати рамене и врат – опит да държим света на плещите си.
• Стомашно напрежение, язви, киселини – страх да „пуснем контрола“ и да се доверим на живота.
• Спукани капиляри и разширени вени – вътрешен натиск, задържан гняв, потиснати емоции.
• Безсъние – ум, който не може да се изключи.
• Хормонален дисбаланс – прекомерно управление на естествените цикли, борба с промяната.

Когато забележим тези сигнали, тялото всъщност ни казва: „Не се бори повече. Позволи ми да дишам.“

Контролът и потокът.

Контролът е като бент в реката. Пази, но и спира потока. Колкото по-силно се опитваме да задържим водата, толкова по-голямо напрежение създаваме. А когато започнем да пускаме по малко, вместо хаос, откриваме лекота. Започваме да усещаме, че животът има собствен ритъм. И, че нашата задача не е да го управляваме,а да му се доверим. Пускането не е слабост, то е вяра. Вяра, че Вселената знае пътя, че събитията имат смисъл и, че когато спрем да контролираме, се отваря място за чудеса.

Как да пуснем контрола?

Контролът идва от ума, а освобождаването му от съзнанието.

Медитацията е един от най-меките начини да се върнем в тялото. Тя ни учи да наблюдаваме мислите, без да се вкопчваме в тях. Когато останем в тишината между дъховете, умът започва да разбира, че не е сам, че има по-голямо съзнание, което води. Енергийните практики като Рейки помагат да се възстанови естественият поток. Когато позволим на енергията да преминава свободно през нас, тялото си спомня какво е да бъде в баланс. Всяка Рейки сесия е малко „пускане“ освобождаване на нуждата да контролираме и доверие, че Вселената работи за нас, не срещу нас.

Послание към себе си: 

 „Позволявам си да пусна контрола. Не е нужно да държа всичко. Вселената знае пътя. Аз избирам да дишам, да се доверя и да бъда.“