От режим "оцеляване" към съзнателно създаване

Старият модел на мислене – Нютоновият свят.
В продължение на векове науката е разглеждала света чрез т.нар. механичен модел. Според него всичко се състои от материя, всичко се случва по линейна логика причина–следствие, а човекът е отделен от заобикалящата го среда. Това е модел, повлиян от идеите на Исак Нютон – революционни за времето си, но днес се оказва, че те не обхващат пълната истина за човешкото същество и за природата на реалността.
В този модел човекът е като машина. Емоциите, мислите и съзнанието не са централна тема – важното е това, което може да се измери и докаже чрез сетивата. Оттук произтича и едно по-ограничено възприемане на живота – като нещо, на което трябва да реагираме, вместо нещо, което можем съзнателно да създаваме.
Режим "оцеляване" – модерният капан.
Дори днес много хора живеят в така наречения режим на оцеляване. Тялото и умът действат така, сякаш сме в постоянна опасност:
Повишено напрежение и тревожност.
Постоянно очакване на проблеми.
Фокус върху това какво може да се обърка.
Зависимост от външни обстоятелства.

Това е режим, в който доминират хормоните на стреса. Тялото не различава дали реално си в опасност или просто мислиш тревожна мисъл и пак реагира със същата химия.
Продължителният престой в такова състояние води до изтощение, заболявания и усещане за безпомощност. А когато си в "оцеляване", ти не можеш да твориш, можеш само да се защитаваш.
Квантовата гледна точка – всичко е енергия.
Съвременната квантова физика предлага нова перспектива:
Всичко е енергия и вибрация.
Съзнанието на наблюдателя влияе на наблюдаваното.
Ние не сме отделени от света, ние сме в непрекъсната връзка с полето на информация и възможности.

Тази наука потвърждава онова, което древните учения винаги са знаели: ние сме съ-създатели на реалността. Мислите, емоциите и фокусът ни не са странични, те създават нашето изживяване.
Преминаване от "оцеляване" към "създаване"
Преходът започва със съзнателност. Със спиране. С осъзнаване: